04 Ное 2008, 22:59
Поредна инициатива в отговор на климатичните промени и произтичащите от политиката на ЕС за „чиста” енергия предизвикателства към политиките в България в енергийния сектор, бе организирана в София от в-к Дневник на 4 Ноември в х-л Шератон. Целта на 1-вата Конференция за фотоволтаична енергия в Югоизточна Европа бе да бъде привлечено вниманието на заинтересованите страни върху възможността за производство на енергия от слънцето в България. Добива на ток от слънчева светлина се осъществява напълно безшумно и безвредно за околната среда с помощта на соларни клетки. При греенето на слънце върху соларните клетки се образува електрическо напрежение и тече прав ток. Колкото по-силно е греенето, толкова по-голям е изходният ток. Този ток може да бъде подаден директно в мрежата или да бъде съхранен в батерии и според нуждите с помощта на инвертор да се преобразува в нормален променлив ток.
Конференцията привлече повече от 200 представители на бизнеса, инвести- ционни фондове и банки. На събитието стана ясно, че през този месец ще се открие първия в страната соларен парк от 1 мВтч в района на град Ихтиман, а през втората половина на 2009 г. ще заработи инсталация от 2.4 мВт. в с. Янково, Шуменско.
Сред основните презентатори бяха председателят на Държавната коминся по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ Константин Шушулов, зам.-министърът на икономиката и енергетиката Валентин Иванов, министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, Председателя на Парламентарната комисия по външна политика в Народното събрание г-н Соломон Паси, български и чуждестранни инвеститори.
Българските официални лица се обединиха около мнението, че за да изпълни България целта от 16% енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ до 2020 г., трябва да бъдат създадени благоприятни условия за инвеститорите в сектора. България е южна държава, разполага с достатъчно много слънцегреене и в същото време с недостатъчно собствени енергийни източници, отбеляза шефът на ДКЕВР Константин Шушулов. По думите му скоро страната ни ще бъде пример в Югоизточния регион.
Очаква се това да стане реалност след влизането в сила на огласените по време на Конференцията пресни промени в Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата, касаещи пряко доставката на възобновяема енергия от слънцето. Най-вероятно ще бъде удължен срокът до 2015г. за инсталация на фотоволтаични мощности, които биха могли да получат гарантирано изкупуване на електроенергия по фиксирани цени. Ще бъде удължен и срокът за самото изкупуване на фовотолтаичната енергия по фиксирани цени на 25 години. До сега законът предвиждаше цената да е валидна за 12 години и само за инвестиции направени до края на 2010 г. С тези промени България прави стъпки към хармонизирането законодателството си с другите страни членки на ЕС, където тези срокове варират между 20 и 25 години. Промените трябва да бъдат обнародвани до 2 седмици, считано от последния четвъртък на октомври 2008г.
С тях България прави сериозна заявка към чуждестранните инвеститори, които имат дебели портфейли и традиции в бранша. Веднага последваха изказвания на корпорация от Япония в присъствието на посланика си у нас, на Испания и Шотландия, които заявиха конкретен интерес за инвестиции в страната ни.
Не се очаква обаче България като държава да направи нещо повече от това за развитие на собствено ноу-хау и целенасочено натрупване на знания у местни специалисти по слънчева енергетика, тъй като беше огласено, че за стимулиране на соларното енергийно производство ще се разчита само на вече изброените вероятни промени в закона. За съжаление, вместо във ВЕИ и подобни иновационни производства, от години местния бизнес предпочита да инвестира в строителство на хотели и апартаментни комплекси в красивите кътчета на родината ни с цел сравнително бърза, но неустойчива, както се оказва, печалба.
България като държава едва ли е готова да отговори на очаквания засилен интерес и заявки за инсталиране на нови мощности - зам. министъра беше доста неубедителен в уж предварително подготвената си реч, а малко по-късно трибуната остана празна при зададения от платилите си високата такса участници въпрос към представителите на Министерството на икономиката и енергетиката, каквито случаи и преди е имало на подобни форуми. Празнина остави липсващото активно участие на представители на електроразпределителните дружества, от които зависи навременното включване на произведената енергия в електропреносната мрежа.
Остава и отворен въпроса за енергийния микс на страната ни – разпределението на съвкупните публични средства между отделните видове производства на енергия – АЕЦ, ТЕЦ, ВЕИ и това, кой да бъде приоритетен. Предвид противоречивата информация по отношение изграждането на нова АЕЦ в Белене, което среща сериозен отпор у нас и в чужбина, тепърва българското общество ще очаква да се посочи ясно коя е печелившата за него схема в дългосрочен план. България като държава има много още да реорганизира енергийния си микс, който за съжаление ще се окаже невъзможна лъжица за нашата уста, включвайки едновременно 8 милиардна АЕЦ и гарантирани изкупни цени за 25г. без обществено значими и масово приети политики за енергийна ефективност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар