Към ЗЕЛЕНИТЕ - предложения за промени в нормативната уредба за велосипедния транспорт

Девиз: Bike `em All ... Green `em All 

Българската правна уредба на велосипедния транспорт не е достатъчно добре развита, нито е напълно съобразена с европейските и международни стандарти и изисквания. Правата на велосипедистите, въпреки че са прокламирани, не са осигурени с правни, икономически и социални гаранции за тяхната защита. Липсват правни механизми, които да създават задължения за съблюдаването им. Нарастващата значимост на този вид транспорт налага едно цялостно преосмисляне и преоценка на правната регламентация. С оглед на това отправяме следните препоръки за бъдещи промени в правната уредба.

Препоръките за актуализиране и осъвременяване на законовата рамка се развиват успоредно в няколко направления в зависимост от регламентираната в нормативните актове материя:

1. Предложения към Закона за движение по пътищата и към правната уредба, регулираща велосипедното движение:

• приемане на цялостна общонационална стратегия за развитието на велосипедния транспорт и създаване на по-всеобхватна нормативна рамка, която да отчита нарасналата значимост на обществените отношения, свързани с велосипедния транспорт;

• изработване и приемане на правилници и наредби в отделните общини, които да регламентират и осигурят развитието на велосипедния транспорт на местно равнище;

• формиране на национални и местни звена, които съвместно с големите общини, сдружението на общините и неправителствените организации ще разработят нов закон за градски транспорт и градска мобилност, включително и нов специален закон за велосипедния транспорт, и ще определят държавните приоритети по тази тема. Докато съществуващата правна уредба изхожда от видовете дейности, главна насока ще е новата регламентацията да се развие от гледна точка на участниците с акцент върху техните права и методите за защита;

• подготовка на актуални планове по организацията на движението и разработването на планове за подобряване на инфраструктурата и строителството на нова, като по този начин ще се цели да бъдат избегнати задръстванията на възлови места;

• намаляване на концентрация на маршрутите на различните видове транспорт по едни и същи улици;

• управление на потоците от МПС и тяхното пренасочване към улици, по които не премива масов градски пътнически транспорт;

• разработване на нови маршрутни мрежи и оптимизирането им от гледна точка на търсенето им от потребителите на транспортни услуги в градовете;

• оптимизиране на броя и управлението на светофарните уредби;

• за да се увеличи привлекателността и безопасността използването на велосипед, местните и регионалните власти трябва да гарантират, че тези средства за придвижване се интегрират изцяло в развитието и контрола на политиката за градска мобилност. Съществуват новаторски начини за осигуряване на пълното участие на семейства, деца и младежи при разработването на политиките. Ходенето пеш и карането на велосипед могат да се насърчат чрез инициативи в градовете, организациите и училищата, като например чрез игри, свързани с уличното движение и безопасността на пътя или образователни програми.

2. Предложения към Закона за устройство на територията и към правната уредба, свързана с изграждането на велосипедната инфраструктура:

• прекъсването на съществуващи или запланувани велосипедни пътища поради преустрояването или разширяването на инфраструктури за сухопътен транспорт е често срещан проблем. Това създава сложни или непреодолими пречки за велосипедистите. Велосипедистите, които карат „за удоволствие“, също се оказват затворени в квартала или в града, където живеят, поради големите транспортни инфраструктури. Необходимо е да се обърне внимание на този проблем и да се намерят решения при изграждането на нова инфраструктура, по-специално на автомобилни пътища или железопътни линии;

• реконструкция и модернизация на уличната инфраструктура на градовете с цел подобряване на пътната инфраструктура;

• обособяване на самостоятелни велосипедни алеи или предвиждане на такива при изграждането на нова инфраструктура (при техническа възможност). Допълнително трябва да се уеднаквят и дефинират използваните в нормативните актове легални понятия за “велосипедна алея” и “велосипедна пътека”, да се уточнят техните характеристики и различията между тях;

• велосипедните пътища да съвпадат колкото може по-малко с натоварени пътни артерии, като по възможност ги пресичат само в определени точки. Това трябва да става чрез максимално използване и ангажиране на зелени площи, пешеходни алеи, части от широки тротоари, ненатоварени улици;

• поставяне на наклони от тротоарите към улиците (или понижаване на бордюрите);

• изграждане на отделни къси (до няколко десетки метра) пасажи от алеи и наклони за преодоляване на стълбища;

• да се регламентира задължително изграждане на охраняеми паркинги или специални парко-места за велосипеди при обществени и жилищни сгради (особено ново строящи се), важни места в централни градски части и квартали с концентрация на обществено значими места за посещение, големи възлови спирки на градски транспорт, в т.ч и метро;

• изграждане на надлези;

• изграждане на елеватори при подлезите;

• във връзка с това е целесъобразно да се отбележи също така, че следва да се предвидят инструменти, като например минимални стандарти за качество на велосипедната инфраструктурата, която се изгражда с европейски субсидии. За да се превърнат централните части на градовете в приятна среда за живеене, градовете използват насърчителни мерки като добра, удобна и безопасна велосипедна инфраструктура, включително велосипедни алеи и паркинги за велосипеди в центъра на града, на гари, в близост до транспортни възли на обществения транспорт, автобусни спирки и крайната точка на пътуването (по примера на нидерландския „Генерален план за велосипедния транспорт“);

• увеличаване на процента на надлъжния наклон на велоалеите с цел създаване на правна възможност на повече улици да е разрешено прокарването на алеи;

• регламентиране на понятието "споделена улица" - земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на велосипеди или пешеходци, по която е забранено движението на други моторни превозни средства или има ограничение на максимално допустимата стойност;

• допълителна маркировка на кръстовищата, която да позволява изтегляне на стоп-линията за велосипедисти пред тази на другите моторни превозни средства;

• премахване на задължителната ширина на велосипедните алеи, т.е. тя да е препоръчителна и да дава възможност да се изграждат и участъци с по-малка ширина;

• регламентиране на типове настилки и характерни места на които се полагат - напр. в паркове, кръстовища с пешеходен и автомобилен трафик и др. Това би осигурило добро обозначаване и нагледно и ясно маркиране на пътищата от велосипедната мрежата – поставяне на указателни табели, маркиране с боя или бордюри. Необходимо е за новите участъци да се използва не толкова боя (която се изтрива), а трайни маркировъчни средства – шарки на плочките, линия от цветни плочки или павета и др.;

• разрешаване полагането на велосипедни алеи при по-висок клас пътища в сравнение с действащите норми и изграждането на бързи и преки велосипедни алеи за дълги разстояния в големите градове;

• регламентиране на разработването на отделен план за изграждане на велосипедни пътища, който, съобразно изискванията на общите и подробни устройствени планове, да бъде задължителен за адресатите;

• да се регламентират изисквания за задължителни паркинги към обществените и жилищни сгради, на база броя на живущите в тях, като се отчетат и традициите и практиките в ползването на велосипед за района;

• да се регламентира изискване за градове над определен брой жители да се изготвя велосипеден план като неразделна (а не препоръчителна) част от ОУП.

3. Предложения към други нормативни актове:

• използването на велосипеда може да допринесе за намаляване на съдържанието на фини прахови частици във въздуха на градските райони, от една страна, но от друга, недоброто качество на въздуха в градските райони всъщност обезсърчава хората да използват велосипеди. С цел развитие и популяризиране на велосипедния транспорт в Закона за опазване на околната среда и водите могат да се предвидят различни мероприятия за насърчаване на населението.

  Представеният анализ следва да се разглежда като основа за усъвършенстването на действащата правна уредба на национално и местно равнище, както и като предпоставка за създаването на специална правна уредба по въпроса, която би могла адекватно да отговори на социалните очаквания.

  Източник: Велоеволюция въз основа на правен анализ на кантората на адв. Мария Славова