Международни документи
обнародване в ДВ на всички ратифицирани от България международни документи за премахване всички форми на дискриминация;
ратифициране обнародване на всички подписани от името на България международни документи, имащи отношение към човешките права.
Българско законодателство
допълнение в Конституцията на Република България с текст за специално законодателство по въпросите на равнопоставеността на половете, и въвеждане на „сексуалната ориентация“ като признак, въз основа на който да не се допускат привилегии или ограничения;
въвеждане на отпуск по бащинство като насърчителна мярка за равнопоставеността на половете в семейството в Кодекса на труда. Да се допълни признака „сексуална ориентация“, въз основа на който да не се допускат привилегии или ограничения;
възприемане на човешко-правния принцип и равнопоставеността на половете за водещи в Семейния кодекс и от тази гл.т. да се въведат:
1) фактическото съжителство като отражение на реалните процеси в обществото; 2) брачния договор като метод за уреждане на взаимоотношенията между членовете на двойката; 3) регламентиране на съжителството на еднополовите двойки, които да получат равни с хетеросексуалните двойки права; 4) признаване на брака на еднополовите двойки, сключен в страни, в които е разрешен;
ясна дефиниция в Наказателния кодекс на „сексуален тормоз“ като форма на насилие над жените или като форма на дискриминация на работното място, основана на пола. Следва да се кримилизират прояви на сексуален тормоз, при които няма съвъкупление;
въвеждане на изборни квоти „40% : 60%“ в избирателните закони като временна насърчителна мярка до постигането на устойчиво представителство на двата пола в политическите процеси. Въвеждане на принципа за представителството на двата пола на първите две избираеми места в изборните листи;
незабавно приемане на Закон за равните възможности на жените и мъжете
Източник: Център за изследванеия и политики за жените http://www.cwsp.bg
. Подписани, влезли в сила по процедурата на международните договори и
ОтговорИзтриванератифицирани, но не обнародвани в Държавен вестник:
1. Конвенция за политическите права на жените, 1952 г. Открита за подписване
и ратификация с резолюция 640 (VII) от 20.12.1952 г. на Общото събрание на
ООН. В сила по процедурата на Конвенцията от началото на 1955 г.
Ратифицирана от България през 1954 година.
Обнародването на конвенцията ще бъде знак за една по-ясна позиция на
България по отношение на равенството на жените и мъжете в политическия живот
и ще засили базата за приемането на съответни мерки за повишаване на
участието на жените при вземане на решения.
2. Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на
жените (CEDAW), 1979 г. Приета и открита за подписване, ратификация и
присъединяване с резолюция 34/180 на ОС на ООН от 18.12.1979 г.Влязла в сила
по процедурата на конвенцията и ратифицирана от България през 1982 г.
Тази конвенция е основополагащ международен инструмент за премахване на
пряката и непряката дискриминация срещу жените във всички основни области на
частния и обществения живот.
3. Факултативен протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на
дискриминация по отношение на жените. Подписан на 6 юни 2000 г. и
ратифициран на 19 юли 2006 г. . Законът за ратифициране на Факултативния
протокол е обнародван в ДВ.бр. 62 от 2006 г. Все още не е обнародван текстът
на самият Факултативен протокол в Държавен вестник.
4. Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието,
1960 г. Приета по време на XI-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО
на 14.12.1960 г. Влязла в сила по процедурата на конвенцията и ратифицирана
от България с указ № 508 на 17.11.1962 г.
ІІ. Нератифицирани и необнародвани
1. Конвенция за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда
проституция, 1949 г. Приета на 2.12.1949 г. с резолюция 3176 (IV) на Общото
събрание на ООН. В сила по процедурата на конвенцията от 1952 г. България се
присъединява без да я подписва на 18 януари 1955 г.
Макар да не представлява част от по-новите стандарти, конвенцията
регламентира основни принципи, към които България се е присъединила.
2. Конвенция за съгласието за брак, минимална възраст за встъпване в брак и
регистрация на браковете, 1962 г. Открита за подписване и ратификация с
резолюция 1763 A (XVII) на Общото събрание от 7.11.1962 г. Влязла в сила по
процедурата на конвенцията на 9.12.1964 г. Неподписана от България.
Повечето от конвенциите са преведени на български език от експерти от
неправителствения сектор и Българската академия на науките. Поради това
преводът има неофициален характер и следва да се преразгледа и преработи
преди ратифицирането и обнародването им в Държавен вестник."
Роза от Център за изследванеия и политики за жените http://www.cwsp.bg