ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА

Европейски избори 2009: Франция минава на “зелено”

 

Радосвета Кръстанова 

Голямата изненада: Нова зелена вълна 

Голямата новина от Франция след изборите за Еврпопейски парламент в неделя : невиждан успех на зелените в лицето на коалиция Европа Екология, която печели 16,28 % от гласовете на избирателите. Само 0,2 %  не достигнаха на зелените, за да заемат второто място в класацията преди Френската социалистическа партия (ФСП), която със скромните 16,48% отбеляза най-сериозния си срив от десетилетия насам и далеч преди МоДем - новото центристко формирование на бившия кандидат за президент на Франция Франсоа Байру, на което се залагаха големи надежди да мобилизира повече гласове в един вот “анти- Саркози”. Същеврменнно, събрани заедно резултатите на Европа Екология и Независимия екологичен алианс ( близо 20%) надвишават резултата на социалистите. 

По-малката, но също неочаквана новина:  Въпреки осезателното недоволство от управлението на Никола Саркози, обединението на либералната десница или  “Президентското мнозинство”, успя да се наложи с 27, 87%. Последното може да се тълкува като изненада само ако се абстрахираме от резултатите в европейски мащаб. Те обаче показват настъпление или затвърждаване на позициите на традиционната и популистката десница (убедителна победа на партията на Меркел в Германия, Берлускони начело в Италия, консерваторите на първо място във Великобритания и Финландия), нови позиции за регионалистки, сепаратистки, националистки и крайно десни формировния и почти повсеместно отстъпление на традиционната социал-демократична левица на всички фронтове. 

На фона на тези резултати успехът на зелените изпъква още по –ярко. Групата на зелените е единствената парламентарна група в бъдещия Европарламент, която увеличава числеността си и ще изпрати 52 евродепутати в бъдещия парламент срещу 43 в досегашния. За сравнение – групата на Европейската народна партия (ЕНП) и на Европейските демократи (ЕД)  запазва почти същия брой места, докато групата на Европейските социалисти “се стопява” от 217 мандата в настоящия на 161 в бъдещия Европарламент. Този успех на Европейските зелени са дължи основно на екологичния вот на французите на 7 юни. Броят гласували за екологичните формации е четирикратно по-голям спрямо предишните европейски избори (4,2%) и надвишава почти двукратно най- доброто зарегистрирано досега постижение на зелените - това от европейските избори от 1999 г. (тогава за Зелените гласуват 10% от френските избиратели) 

Коментарите 

Ако се съди по реакцията на медиите и на останалите политически играчи, “големият удар” на зелените не е бил включен в предвижданията. Обединението Европа Екология, съставено от Партията на френските зелени, алтерглобалистите на Жозе Бове, хора от кръга на много популярния във Франция телевизионен водещ и журналист –природозащитник Никола Юло, съдийката Ева Жоли, която се прочу с критиките си срещу корупцията, офшорните зони и своеволията на едрия капитал, и видни фигури от гражданския природозащитен сектор, излезе на изборите със силни про-европейски послания и с ярки кандидати. Част от коментаторите побързаха да припишат успеха на личността на Даниел Кон Бендит, водач на листата, емблема на протестната вълна от 1968, съосновател на Партията на Зелените в Германия, дългогодишен депутат в групата на зелените в ЕП и “кръстник” на Европа Екология. Други провидяха в този успех резултат от емоцииите, породени от филма на Ян Артюс Бертран и Люк Бесон “Дом” (Home), чиято световна премиера премина при невероятен успех в навечерието на евроизборите. (Филмът бе прожектиран едновременно в 108 държави в света в най-гледаното ефирно време, в Париж в част от киносалоните филмът вървеше безплатно и събра 25 000 души на Марсово поле, които го гледаха под открито небе на фона на Айфеловата кула).  Реномираната социологическа агенция SOFRES отхвърли хипотезата за “сугестивен” вот под въздействие на филма, като подчерта, че според нейните проучвания Европа Екология се е очертала като една от трите основни политически сили във Франция далеч преди прожекцията. Социологът Люк Тентюрие се почувства длъжен да заяви, че не филмът е въздействал върху общественото мнение да гласува  в “зелено”, а че както филмът, така и вотът и са доказателство, че екологичните идеи са проникнали сред хората и са станали част от манталитета на обществото. 

“Президентсктото мнозинство” също се отличи като радетел на зелените идеи. Ръководителят на листата за ЕП на “президентската” коалиция Ксавие Бертран заяви ден след изборите :”Ние се радваме на подкрепата на обществото по тези (екологичните) въпроси, но трябва да вземем под внимание категорично изразената воля на избирателите да се върви още напред по въпроса за климатичните промени. ” Настоящият министър на екологията и устойчивото развитие Жан-Люк Борло беше още по-категоричен: “Ние много явно участвахме в това осъзнаване на обществото.  Тримесечие след тримесечие аз непрекъснато обяснявам, боря се и ето, че промените започнаха да се усещат. ” И заключава: “Французите подкрепиха листите, в които се говореше за бъдещето, за Европа и за планетата. “ Съветник на президента, анализирайки резултатите от изборите, очертава два извода: първите, че  “ефектът Кон Бендит” е подействал като “магнит, привличайки към себе си избиратели от президентсткото мнозинство ”, от който директно следва и  втория: “ Следователно трябва да “се обърнем” към околнатата среда”. В обширна статия в “Льо Монд”, националният секретар на Социалистическата партия Гийом Башле говори за необходимостта от “обединение на всички леви формации около един пост-либерален проект”. Този пост-либерален проект не може да бъде друг освен “социално-екологичен.[1]” 

Какво отговориха зелените 

“Някога ни казваха: Няма нужда от самостоятелна екологическа политическа сила, защото и без това никой не ви слуша. Днес ни казват: “Няма нужда от независима  екологическа политическа сила, защото всички са съгласни с вас и казват същото [2].” Тези думи на Даниел Кон Бендит синтезират пътя, изминат от зелените за почти половин век присъствие на политическата и обществена сцена на Европа.

За френските Зелени 7 юни 2009 беше наистина Ecology Day. След много частични успехи на национално и европейско ниво (трайно присъствие в редица общински, департаментални и областни съвети, променливо, но постоянно присъствие в Европейския парламент), съпътствани от още повече неуспехи, грешки и провали, обединения, разделения и търсене на вярната посока, на 7 юни те имаха възможността да вкусят онзи миг на “чиста радост”, за който се борят от почти половин век. Резултатите са повече от оптимистични:  трета позиция във Франция (втора ако се броят и гласовете на независимите еколози), втори (след президентската коалиция, чиято преднина на места е нищожна) в Париж и Парижкия регион (с мнозинство в редица райони на столицата), с изключително силно присъствие в големите градове, а на регионално ниво- в Корсика, Бретан и в редица департаменти в Юго-източна Франция (особено “зелен” са районите около Лион и Гренобъл), нови позиции в големите градове, разширяване на влиянието в периферията им и в редица по-малки градове. Анализът на социално- професионалния вот показва, че най-голям брой гласове зелените събират сред вискообразовните представители на средната класа, като политическата екология е привлякла значителна част от висшите и средни управленски кадри в частния и държавния сектор и част от представителите на свободните професии. По традиция зелените идеи печелят най-голяма подкрепа сред преподавателите в средните и висшите училища и представителите на университетската наука. Социолозите акцентират и върху факта, че се наблюдава нарастване на подкрепата за зелените и сред работниците, традиционно гласуващи  за ФСП или още по “вляво”. 

Как зелените обясняват успеха си 

Кон Бендит заложи на тезата, че единствено Европа екология се е оказала са в крак със времето, и че само тя е заложила на един модерен обществено-политически и икономически проект: “По този въпрос съм категоричен: Ние единствени предложихме обновление.”, заявава Бендит в извънредно интервю за в. “Либерасион[3]” ден след изборите. И добавя: “Ако днес зелените имат шанс, това не е случайно. Техният идеологически хардуер винаги се е противопоставял и на капиталистическия продуктивизъм, и на социал –демокрацията - и в нейния софт вариант, и в радикалния й комунистически вариант. Така че зелените още от самото начало имаха възможността да влязат в един модерен дискурс. И аз смятам, че добрата новина от тези избори на идеологическо ниво е, че аргументът, който ни противопоставяха в началото на кампанията, се оказа погрешен. Казваха ни: “Вашата програма няма да проработи, защото по време на икономическа криза хората нямат време да си задават въпроса за глобалното затопляне. ” Доказа се обаче, че отговорът на икономическата криза трябва бъде не само икономически, а и екологичен. Днес цял свят – дори и Международния валутен фонд и Световната банка казват,че двете неща не могат да се отделят. “ 

Новаторското в посланието на Зелените: въображение и единство за Европа 

Всъщност проектът се оказа печеливш, защото заложи на три убедителни  послания: въображение, единство, Европа. На фона на една склерозирала левица, уморена от неуспехите си, отправяща хаотични, клиширани и неуверени послания за солидарност, икономически растеж и социален просперитет, на фона на една десница без сериозна конкуренция и без смислен проект за излизане от кризата, Европа Екология прояви дързост и идеологическа смелост: тя възприе в редиците си френските алтерглобалисти, начело с Жозе Бове, един от основните виновници за френското “не” на референдума за европейския конституционен договор от 2005. Философията на алтерглоблизма от дълго време насам подхранва екологичния политически проект с новаторски идеи за развитието на света и обществото. В лицето на новата формация френските зелени успяха да организират тези идеи, така че новаторството и въображението в тях придобиха измеренията не един достоверен европейски проект.  Защото единодушното мнение и на наблюдатели и участници е,  че в тези избори спечелиха онези, които говориха за Европа, за бъдещето й, за проблемите на гражданите като част от бъдещето им на граждани на Европа. Френските зелени успешно заложиха на еврооптимизма и солидарността като излаз от кризата. Формулата беше: Повече солидарност на европейско ниво, по-малко проблеми в национален план. 

 От друга страна, идеите на зелени и алтерглобалисти за един “друг възможен свят” бяха изненадващо подкрепени от широк кръг представителни на гражданския сектор. Европа Екология бе убедителна, защото успя да приобщи представители на твърде влиятелни екологични сдружения и организации, обичайно възприемащи участието в политическата надпревара като ерес.  По този начин, демонстрирайки не на думи, а на дело една принципна солидарност, коалицията на зелени, алтерглобалисти и граждански активисти, иронизирана до вчера като компания “на орела, рака и щуката” успя да пренесе посланието на зелените сред много широки социални и професионални кръгове и да мобилизира гласове сред доскоро “недостъпни” за зелените идеи среди и общности. В рамките на едни традиционно непопулярни избори, каквито са изборите за европейски парламент, Зелените успяха да привлекат (традиционно) нетрадиционно голям брой представители на “средната класа”, като напомниха, че тя е тази, която не само произвежда значителна част от брутния вътрешен продукт, но е творец и на онези нематериални блага, които се възпроизвеждат в обществото под формата на практики, нагласи и ценности. 

Не на последно място, лицата на кандидатите, които гледаха от плакатите и телевизионите екрани, макар и нееднозначни, бяха значещи за значителна част от французите. Европа Екология заложи на ярки личности с доказано присъствие на политическата и сцена и сред гражданското общество. И спечели. Чрез нея в политиката навлизат нови лица, които със сигурност ще освежат публичния дебатите по ред ключови за френската и европейската политика проблеми – ядрената енергетика, изчерпването на ресурсите, борбата с безработицата, разширяването на Европа  -  и ще им придадат повече легитимност и гражданска тежест. 

Успехът на Европа Екология разкрива още една тенденция: отмирането на традиционните политически формации и упадъка на партийната демокрация.

Даниел Кон Бендит, цитиран от всички медии, е категоричен, че новосъздадената коалция трябва “трайно да се впише в реалността”. И търсенето на нови форми, които да съответстват на действителността, трябва да продължи: “Традиционната партия вече не е добрата формула. Мрежата също вече не е. Остава една голяма въпросителна. Трябва да се изнамери нещо друго.” 

Въпреки колебанията на Бендит, коалиция като Европа Екология отваря възможности за изграждане на още по-широк фронт за промяна на статуквото. Този фронт може да включи онези, които подкрепиха със значителен брой гласове (само с 1% по-малко от Националния фронт на Жан Мари льо Пен) Новата антикапиталистическа партия (NPA) на Оливие Безансоно, партия с облик, която буди симпатии не само сред радикалните леви, интелектуалците с анархистичен уклон и “градската беднота”, тя може да привлече и гласове от страна на социал-демократичната и “по-лявата” левица, и гласове от центъра. “В нея могат да разпознаят себе си всички онези, както пише Лоран Жофрен в уводна статия в Либерасион, които във Франция желаят да живеят в едно по-човечно и по-справедливо общество, едно общество, което да владее над икономическата машина, а не да й се подчинява. Тези хора са най-различни. Те гласуваха за Безансоно или Байру, за Кон Бендит или за Обри[4].  Казват, че всички те ще  се протовопоставят едни на други?  Още по-добре, така сблъсъкът на идеи ще бъде  още по- продуктивен. ” 

Вместо заключение 

Отвъд клишето, успехът на Европа Екология не е случаен, а закономерен. Той е отражение на една очевидна истина, която френските зелени успяха най-добре да разяснят. Тази истина, независимо от идеологическата окраска, прозираше в думите, поведението и посланията на почти всички политически сили. Кризата показа, че настоящият икономически и обществен модел, основан на принципа на безкрайно разхищение на ресурсите и неспирно потребление на блага в един краен свят, е изчерпал е само потенциала си, но и моралните си основания за съществуване. 

Новият модел със сигурност ще бъде по-сложен, по-труден за управление, по-крехък. Защото неговият залог ще бъде не само преодоляването на икономическата криза, на социалната криза, на екологическата криза. Залогът за успехът на този модел ще бъде тяхното преодоляване едновременно и съвместно. Това беше алтернативата, предложена от Европа Екология. Тази алтернатива бе разпозната като надежда и проект за бъдеще от една съществена част от гласоподавателите и във Франция, и другаде в Европа. Голямото предизвикателство пред зелените оттук нататък ще бъде за възможно за най-кратко време да стимулира не само на политическата класа, а и широките обществени слоеве да извървят пътя на осъзнаването: осъзнаването, че нито една политика не може повече да се основава на противопоставянето на икономическо развитие и защитата на природата и че всички политически проект оттук нататък ще се радва на успех само ако преодолее това противопоставяне. 

Това е същината на модерния политически проект. Той е свързан пряко с един нов обществен проект, който вече покълва в рамките на Европейския съюз. Този проект изисква отказ от инструментализацията на екологията. Този проект се основава на динамиката на устойчивото развитие, а не на статически и едностранчиви индикатори за растеж. Този проект трябва да бъде на нивото на едно все по-нарастващо малцинство от критични, автономни и идеологически необвързани индивиди. Този проект изисква еманципацията на политическата класа от големите икономически играчи и налагането на обединяващи европейски ценности отвъд изграждането на общия пазар и “свободното движение на  хора, стоки, капитали, услуги”. Този проект налага необходимостта от нова, модерна политическа класа, която да бъде в непрекъсната връзка с живото гражданско общество и с негова помощ да поддържа широк обществен дебат по най-важните за Европа и света въпроси. Той трябва да може да предложи общо бъдеще на привържениците на Аграрната партия в Полша, на алтерглобалистите във Франция и на фламандските националисти в Белгия, да се вслуша в посланията на французите, гласували за “Канабис без граници” и на Партията на шведските пирати[5], която по вече изпрати първия си депутат в европейския парламент и обещава да “революционизира” дебата за авторските права в рамките на Европа. 

Политическата класа и гражданското общество на Европа трябва заедно да извървят този път на еманципация. Както примерът на Франция красноречиво показа, това би могло да се случи единствено на основата на обединението и широкия обществен дебат. Само по този начин европейският гражданин може да стане гражданин на Европа. И само тогава европейският проект, от проект за Европа и на Европа ще бъде възприет от нейните граждани като едно общо бъдеще.